Велики имена в капоейра

Местре Бимба и Местре Пастиня са само малка част от великите имена допринесли за съхраняването и усъвършенстването на капоейра такава, каквато я познаваме днес. Много от тези имена остават скрити или информацията е труднодостъпна. Тук може да откриете интересни биографии на тези, които с труд са заслужили мястото си в историята на капоейра.

Mestre Bimba

​

Местре Бимба (Мануел дос Рейш Машаду, 23.11.1899 - 5.02.1974), е един от най-знаменитите учители в капоейра.
Син на Луиш Кандидо Машадо и Мария Мартина до Бонфим, Мануел се ражда в град Салвадор, Бразилия. Прякорът му се появява в следствие на облог между майка му Мария, която смята, че ще се роди момиче, и акушерката, която вярва, че ще е момче. При появата му на бял свят акушерката възкликва, че се е родило момче - „Bimba!” (мъжки полов орган).
Започва да изучава капоейра на 12 годишна възраст, въпреки че тя все още била забранена със закон.
След известно време Бимба осъзнава, че капоейра започва да губи първоначалното си предназначение и се превръща все повече във фолклорно изкуство с опростен набор от движения. Именно тогава, Бимба започва да възстановява първоначалните бойни движения и да добавя нови от друго африканско бойно изкуство, наречено Батуке (batuque). Така дава началото на развитието на капоейра Режионал.
След представяне на капоейра пред дворцовия губернатор на Баия, местре Бимба убедил властите да разрешат практикуването й.
През 1932 създава първата академия по капоейра наречена Academia-escola de Cultura Regional, в Салвадор, Баия. За да изчисти репутацията на капоейра, в академията се създава правило за посещаване на тренировки в бяла униформа, а също така се въвежда система за оценяване и степенуване на уменията. Академията започва да се посещава от доктори, адвокати, висшестоящи, дори и от жени, за които дотогава капоейра била забранена.
През 1942 открива втора академия, която съществува и до наши дни, а през 1953 е поканен да демонстрира капоейра на президента Жетулиу Дорнелес Варгас.
След липса на поддръжка от местните власти и куп разочарования, местре Бимба, по покана на един от бившите му ученици, се мести в Гоиания, a година по-късно умира.
За местре Бимба капоейра е била изкуство, в което по-опитният боец винаги е бил отговорен за здравето на неговия опонент. Капоейра е неговият живот.

Mestre Pashtinha

 

Местре Пащтиня (Винсенте Ферейра Пащтиня 5.04.1889 - 13.11.1981).
Син на Хосе Сеньора Пащтиня и Еужения Мария де Карвальо, се сблъсква с капоейра на 8 годишна възраст, след запознанството си с африкански моряк, наричан Бенедито. Капоейристите разказват, че Бенедито е видял как малкият Пащтиня не е можел да се защитава от нападките на по-големите деца, и решил да му покаже няколко движения и хватки. При следващия си сблъсък с децата, Пащтиня надвил съперниците си толкова бързо, че най-големият от момчетата станал негов ученик.
Тренировките с Бенедито продължили повече от три години. След това, по желание на баща си, Винсенте постъпва в мореходно училище. Там той показва на своите връстници движения и стъпки от капоейра, но рядко му остава време сам да практикува. На 21 годишна възраст напуска училището и решава да стане професионален художник. През този период постоянно тренира и играе капоейра, въпреки че е била забранена със закон.
През 1941 година по покана на Аберре, един от бившите му ученици, Пащтиня взима участие в улична рода "Ladeira do Gengibirra", която се състои на площад Независимост. Място, на което са се събирали да играят най-известните местрета. След цял ден игра в родата, Пащтиня се запознава с едно от големите имена в онези години - местре Аморзиньо (mestre Amorzinho). Така, през 1942 година, Пащтиня основава първата си школа по капоейра: Спортен Център за Капоейра Ангола (порт. Centro Esportivo de Capoeira Angola), разположена на знаменития площад Пелориньо. Цветовете на униформата, а именно черни панталони и жълта тениска, представляват цветовете на любимия му футболен клуб - "Ypiranga" Futebol Clube, и до ден днешен са общоприети за всички анголейроси.

Mestre Suassuna

 

Местре Суасуна (Reinaldo Ramos Suassuna) е роден през 1938 година в Баия (Бразилия). Започва да се занимава с капоейра през началото на 50-те години, след като лекарите му забраняват да тренира футбол заради проблеми с краката.
Първоначално уроците не му харесвали и както самият той пояснява, движението джинга е представлявало огромна трудност за него. След време обаче, капоейра започнала да му харесва все повече и повече и се заел сериозно с изучаването й. Суасуна обичал да практикува Ангола и Режонал без да обвързва играта си тясно с която и да е капоейра група или стил. Суасуна продължава да се занимава с капоейра, като успоредно с това участва на презентации заедно с местрета като Mestre Canjiquinha, Mestre Gato, Mestre Caicara. Поддържа приятелски отношения както с ученици на Mestre Bimba, така и на Mestre Pashtinha.
През 1965 година Суасуна напуска Баия и заминава за Сао Пауло с идеята да открие  собствена академия там. За основна цел си поставя развитието на капоейра, както като спорт, така и с цел съхраняване на ритуалността й като от културното наследство на Бразилия. В началото поради финансови затруднения, често сменя работното си място в търсене на решение. През 1967 се запознава с Mestre Brasilia и заедно основават "Associacao de Capoeira Cordão de Ouro".
В рамките на своята академия, Местре Суасуна измисля нов стил в капоейра – Miudinho(миуджиньо). Този стил е изключително динамичен и с две думи може да се опише като капоейра Ангола, която се играе с бързината на капоейра Режонал. Една от версиите за появата на този стил е, че с времето хората започнали да забравят за капоейра Ангола и да отдават повече време на капоейра Режонал, като по-ефективния и атрактивен боен стил. Характерно за Miudinho рода е това, че се прави в кръг с диаметър не повече от два метра.
Днес Местре Суасуна продължава да развива своя стил и група, като пътува по семинари както в Бразилия, така и по света.

През 1966 година, Местре Пащтиня заедно със своята група участва на първия международен фестивал на културата на народите от Африка, в Дакар, Сенегал. Част от неговата група са имена като великите днес Местре Жоао Гранде, Местре Жоао Пекеньо, Местре Гато Прето, Местре Жилдо Алфиенте, Местре Роберто Сантас и Камафеу де Ошоси, негови ученици по това време. Това събитие се счита за отправната точка, за началото на международното разпространение на Капоейра Ангола.

Местре Пащтиня е работил като чистач на обувки, моряк, миньор, охранител в казино и строител, за да може да се изхранва и да практикува любимата си Капоейра.
В късните години от живота си, Пащтиня се сблъсква с куп проблеми. Почти сляп и с влошено здраве, правителството го моли да освободи сградата, в която се помещава академията му, с цел реконструкция. Така и не допускат академията обратно в сградата.
На 92 години (13 ноември 1981), Местре Пащтиня умира.
Последната си игра в рода играе на 12 април 1981.

С положените усилия и любовта си към капоейра Ангола, Местре Пащтиня се превръща в баща на анголейросите по света.

Mestre Waldemar

 

Местре Валдемар (Waldemar Rodrigues da Paixão, 1916 - 1990) - легенда на баянската капоейра, се ражда в Баия (Ilha de Maré, Bahia). Познат е още като Waldemar da Liberdade или Waldemar do Pero Vaz.
Започва да се занимава с капоейра на 20 годишна възраст през 1936 и е ученик на местрета като Mestre Canario Pardo, Mestre Periperi, Mestre Talabi, Mestre Siri de Mangue и Mestre Ricardo de Ilha de Mare. Като капоейрист става известен през 1940 година. В района на Корта-Брасу (бъдещия Liberdade), построява навес, под който всяка неделя са се събирали едни от най-известните капоейристи на Баия. През 50-те години в района на Liberdade започват да го посещават не само капоейристи, но и художници, артисти, журналисти. Антони Лийдс и Саймън Дрейфъс в "Етнология" събират материали за бразилската култура и записват звуците на беримбауто на Местре Валдемар. По думите на Albano Marinho de Oliveira (1956), именно в района на Либердаджи капоейристите започват да пеят солови песни преди началото на играта, по-късно наречени ладаиня (ladainhas).
През целия си живот Местре Валдемар е изработвал много беримбау и е бил считан за един от най-изкусните майстори на беримбау в Баия.
Валдемар никога не е търсил блясъка и признанието. Като истински добър учител и играч, той е бил скромен и в днешно време много трудно могат да бъдат открити записи с негови игри или снимки. Въпреки това, той се откроявал с невероятните си умения като певец и музикант.
По-късно, през 80-те години на ХХ век, поради заболяване от Паркинсон и невъзможност да участва в игра или да свири на беримбау, Местре Валдемар допринася за всяка рода със своите песни. През 1986 записва албум, заедно с Местре Канжикиня (Mestre Canjiquinha).
Положените усилия му отреждат заслужено място в историята на капоейра.

Mestre João Grande

 

Жоао Оливейра дос Сантос, познат като Местре Жоао Гранде, е роден в малкото село Итаги в южната част на щата Баия. На 10 годишна възраст за първи път вижда капоейра и започва да я практикува. Десет години по-късно се мести в Салвадор, щата Баия, където е родното място на капоейра каквато я познаваме ние, и там вижда истинска рода за първи път. Там били местретата Менино Гордо, Жоао Пекиено, с неговия първи учител Местре Барбос,а и Кобриня Верде, едни от най-умелите играчи за онази епоха.
Жоао Гранде попитал Местре Барбоса дали може да учи, а той го пратил при Местре Жоао Пекиено, който на свой ред го изпратил при Местре Пащтиня. Жоао Гранде става ученик на Пастиня на 20 годишна възраст.
По-късно се прочува толкова, че Карибе, художник известен с документирането на африканската култура в Баия, го избира за модел в изследванията си за капоейра.
Жоао Гранде и Жоао Пекиено няколко пъти са включвани във филми, един от които с демонстрации на техниките с нож в капоейра. През 1966 г. Жоао Гранде пътува до Сенегал с Местре Пащтиня за да демонстрира капоейра на първия Световен фестивал на черните изкуства в Дакар. Награден е с Диплома по капоейра от Пастиня през 1968 г., което го прави завършен майстор на капоейра ангола. По-късно той обикаля Европа и Изтока с Viva Bahia, група изпълняваща афро-бразилски фолклорни изкуства като капоейра, самба, макулеле, кандобле и др.
След „пенсиониране“ Местре Жоао Гранде се връща в капоейра по молба на Местре Моралес и Местре Кобра Манса в средата на 80-те. Започва да преподава в тяхната група Capoeira Angola Pelourinho. През 1989 г. е поканен от Желон Виейра в САЩ. Там има голям успех. През 1990 г. отново представя капоейра във Фестивала на черните изкуства,

Mestre Canjiquinha

 

Капоейра - това е щастие, очарование, тайнство...

Вашингтон Бруно да Силва (Washington Bruno da Silva), известен като Местре Канжикиня, е роден на 25 септември 1925 година в Салвадор (Баия). Работил е като обущар, разносвач на храна, махагонограф. Също така е бил и вратар на футболния отбор Ypiranga Esporte Clube.
Започва да се занимава с капоейра през 1935, когато се запознава с Местре Абере (Aberrê), който става негов учител.
Прякорът си Канжикиня получава от приятелката си Далтона Баруша, заради самба-батуке песента "Canjiquinha Quente", която много обичал да пее.
От ранна детска възраст, Вашингтон проявява таланта си на певец. Става много добър музикант на беримбау и един от основоположниците на преплитането на капоейра песни с беримбау. Създава ритми като Музенза, Саманго Самба де Рода.
Канжикиня е обичал да играе под различни ритми на беримбау и е смятал, че то трябва да бъде определящо за играта в рода: " Ако можеш да танцуваш само танго, трябва да стоиш, когато свирят болеро".
По думи на негови познати е бил много жизнен и усмихнат човек.
Като капоейрист участва във филми като "Os Bandeirantes", "Barravento", "O Pagador de Promessas", "Samba".
Много често се среща информация, че Канжикиня е бил ученик на Местре Пастиня, това обаче е грешно. Той е бил контра-местре в неговата академия.
През 1952 се отделя и основава собствена академия ASS De capoeira Canjiquinha e seus amigos, откъдето са тръгнали много от големите местрета като: Manoel Pé de Bode, Antonio Diabo, Foca, Roberto Grande, Roberto Veneno, Roberto Macaco, Burro Inchado, Cristo Seco, Garrafão, Sibe, Alberto, Paulo Dedinho (по-известен като Paulo dos Anjos), Madame Geni (известен като Geni Capoeira), Olhando Pra Lua (познат с името Lua Rasta), Brasília, Sapo, Peixinho Mine-saia, Papagaio, Satubinha, Vitos Careca, Cabeleira, Língua de Teiú, Urso, Bola de Sal, Boemia Tropical, Salta Moita, Melhoral, Lucidío, Bico de Bule, Bando, Dodô, Salomé, Mercedes, Palio, Cigana, Urubude Botina, и други.
На 8 декември 1994 умира. Местре Канжикиня посвещава живота си на капоейра и музиката в капоейра. Приносът му е огромен.

този път в Ню Йорк. Харесва му в Щатите и той остава да преподава там.
През 2001 г. е награден от Националата фондация за изкуства, престижно отличие давано на практикуващите традиционни изкуства в САЩ.
Местре Жоао Гранде има записан албум и няколко филма с него и негови ученици, както и други видни фигури от капоейра ангола.

Mestre João Pequeno

 

Жоао Перейра дос Сантос, или още Местре Жоао Пекиено де Пащтиня(27 декември, 1917 – 9 декември, 2011), както е известен в капоейра средите, e започнал е като ученик на Mestre Gilvenson, а по-късно станал последовател на Местре Пащтиня – бащата на съвременната капоейра ангола. Заедно с Местре Жоао Гранде по-късно ще сподели честта да бъде един от двамата най-добре обучени ученици на Местре Пащтиня – двамата, на които той доверя наследството си. Местре Пащтиня казва следното за тях: „Те ще са най-добрите капоейристи в бъдеще и съм работил много усърдно с тях и за тях, за да постигнат това. Те ще бъдат истински майстори на капоейра. Не само импровизирани учители, каквито могат да бъдат намерени навсякъде, които само разрушават нашата традиция, която е толкова красива. Преподал съм всичко, което знам, на тези млади мъже. Дори и котешкия скок(Pulo do gato), движението, което се пази само за изключителни обстоятелства. Обикновено не се преподава на никого, за да се запази елементът на изненадата). Затова имам огромни надежди за тяхното бъдеще.”
По време на рецесията през късните 70 години, хората занимаващи се с капоейра срещат огромни трудности за да продължат да практикуват капоейра. Много от тях измират бедни и гладни. Някои емигрират в други държави. Много капоейра училища не успяват да просъществуват. Най-голямата загуба е затварянето на Академията по Капоейра на Местре Пащтиня и неговата смърт през 1981 година. Това събитие кара дори Местре Жоао Пекиено да спре да тренира капоейра за известно време.
През 1982 Местре Жоао Пекиено отваря Academia de João Pequeno de Pastinha(Академия де Местре Жоао Пекиено де Пащтиня) с цел на продължи линията на преподаване на Капоейра Ангола по начина, по който е била преподавана в Академията на Местре Пащтиня, която била почти разрушена, когато правителството я затворило за „реновиране”. Последвалата смърт на великия Анголейро почти десетилетие по-късно, само направило нещата по-трудни. Освен техниките и начините на преподаване, Местре Жоао Пекиено взаимства и духовното и културно развитие от методиката на Местре Пащтиня. По свой

начин Местре Жоао Пекиено успява да възроди и да успее да осъществи първоначалната цел, поради която Местре Пащтиня създава Centro Esportivo de Capoeira Angola – да запази и разпространи традициите на Капоейра Ангола, основните принципи на Анголейрото и да предостави на капоейристите подкрепящо ги общество.
Местре Жоао Пекиено посвещава живота си да преподава стила на Местре Пащтиня Капоейра Ангола и е възпитал учеиници, които днес са добре известни Местрета на свой ред. Местре Жоао Пекиено почива през 2011 на 93 годишна възраст.

Mestre Espirro Mirim

 

Местре Еспиро Мирим (Марко Антонио Лопез да Соулза) се запознава с капоейра през далечната 1979 година, докато учи в Julia Jorge College. Там той посещава тренировките на Местре Евералдо Ема в групата Capoeira Favelas. През 1982 групата сменя името си на Grupo Capoeira Zumbi. Това е и годината, в която Мирим получава прякора си. През 1981 спортната преса го обявява за най-добър капоейрист на годината, а три години по-късно Местре Евералдо му дава титлата Professor.

Жаден да пътешества и учи повече за капоейра, Мирим отива при брат си в Рио де Жанейро, където за кратко тренира в група Palmares под ръководството на местретата Бранко и Гомес. През същата година посещава свой приятел в Сао Паоло, който му показва школата на местре Суасуна. Там Мирим открива дълго жадуваната свобода на ловката и умела игра.
През 1985 става част от групата Cordao de Ouro. Местре Суасуна го обучава и довършва прякора му, като го кръщава Еспиро Мирим.
През 1988 Мирим се връща във Fortaleza Ceara с повече опит и решителност, поставяйки началото на своя собствена група - Cordao de Ouro Ceara.

През 1991 той става първият Местре обучен от Суасуна. С времето надгражда уменията си и достига степента Местре, като през 2001 получава чисто бяла корда (най-високо ниво). По покана на Местре Марсело Парейра пътува до Сан Франциско, което полага основите на кариерата му. Две години по-късно пътува за първи път и до Израел.
Още в началото на 1998 Мирим вече има натрупани 4 месеца като ръководител в групата на Cordao de Ouro в Орландо(Флорида), води семинар в Дисниленд и открива конкурса Мис Бразилия в Маями.

Оттук насетне Мирим предприема редица пътувания, създава свои групи по цял свят, преподава и участва в събитията на други групи. В момента той пребивава в Щатите и по-конкретно в Аризона, където преподава. Периодично отскача до Холандия, Унгария и Израел за изяви и представления.